Български хокей на лед

Рейтинг: 3.00

Първи етап – поява и възникване
Първи сведения за играта хокей в България се появяват в края на ХІХ век.

1897 г. В статия от трети брой на сп. “Училищен преглед” се описва същността на английската игра (Hockey).
1901 г. Първите инструкции за плъзгане и ходене по пързалка са дадени в ръководство, отпечатано в Кюстендил от Големинов и Бланшуд.
1914 г. За първи път играта е демонстрирана в България от Александър Момчилов – Чоки;
1915 г. Александър Момчилов сформира първият отбор по хокей към спортен клуб “Атлетик”. Хокей се практикува и в клуб “Савата”;
1919 г. В Обединен спортен клуб “Славия” започват занимания по хокей;
1921 г. Създаденият същата година Съюз на спортната лига (ССЛ) включва хокея, като задължителен групов спорт. През същата година се сформират и дамски отбори.;
1924 г. Към водещите клубове, в които се практикува хокей се сформират и юношески отбори.;
1926 г. През м. януари е основан “Хокей клуб”, като на провелото се на 7 февруари Учредително събрание е приет Устав и Управителен съвет на сдружението с Председател - проф. Димитър Мишайков. На 17 февруари “Хокей клуб” е вписан в регистъра на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) под рег. № 387.;

1927 г. Проведени са първите официални срещи и турнири по хокей. С развитието на хокея се заема и Българския национален съюз за физкултура.;
След 1930 г. сведения за прояви и дейност се губят, но хокея оставя следи в историята на българския спорт от началото на ХХ век. Това, което се знае е, че през 1934 г. е основана Българска федерация по кънки и хокей на лед.

През 1942 г. българският национален отбор записва първия си международен мач - на 17 януари в Букурещ нашите побеждават Югославия с 4:2.
Дело на ентусиасти, начинанията свързани с появата и развитието на хокея се явяват подтик и първооснова за появата на хокея на лед.

Втори етап - начало на организираното хокейно движение
Началото на организираното хокейно движение у нас е поставено през 1949 г., когато се провежда турнир по случай V-ия конгрес на БКП с участието на няколко отбора. На 16 септември същата година е учредена Републиканска секция по кънки и хокей на лед, първоприемник на Българска федерация по кънки и хокей на лед. В началото състезанията са от рода на градски първенства, без ограничения във възрастта. Създава се съдийски правилник, пригоден за нашите условия, под ръководството на Венцислав Ангелов, завършил висше физкултурно образование в Унгария. По-късно правилникът е преработен и допълнен от колектив в състав - Никола Нинов, Георги Костов, Александър Дичев и Стефан Додев. През 1952 г. е факт и първия държавен шампионат. Мачовете се играят в Рила, на Седмото езеро до хижа "Мусала". Участващите клубове са само от столицата - "Червено знаме", "Народна войска" (по-късно - ЦСКА), "Академик", "Строител" и "Ударник" (под това име се състезава "Славия" в периода 1950-1954 г.). Шампион е отборът на "Червено знаме", който на финала побеждава "Ударник" с 1:0.

През 1953 г. шампионатът отново се провежда в Рила, на Боровец. Първо е организирано столичното първенство, в което взимат участие 7 отбора (!) - “Червено знаме”, “Ударник” (“Славия”), “Академик”, “Динамо” (“Левски”), ЦДНА (ЦСКА), “Локомотив” и “Строител”.

Любопитни неща са ставали по онова време. Така например, мачът между "Червено знаме" и ЦДНА е прекратен 9 минути преди края на последната част при 2:0 за "знаменосците", защото се ...стъмнило. На другия ден срещата е доиграна и завършва 2:1 за "Червено знаме". Първите четири отбора в подреждането на София - "Червено знаме", ЦДНА, "Ударник" и "Строител" трябва да играят за определяне на шампиона на страната. От "Академик" обаче не са съгласни и подават жалба след загубата им от "Строител" с 2:3. Жалбата е уважена и "студентите" попадат във финалната четворка за сметка на "строителите". На 26 февруари 1953 г. тържествено е открито държавното първенство. На церемонията капитаните на четирите отбора-участници издигат флаговете на България и СССР. Напълно в духа на времето около ледената площадка са опънати и огромни портрети на тогавашните първи държавни и партийни ръководители. В хода на шампионата "Ударник" ("Славия") спечелва и трите си мача, съответно срещу "Академик" с 11:2, срещу "Червено знаме" със 7:1 и с 12:4 срещу ЦДНА и взима титлата.

През 1954 г. и столичното, и държавното първенство се провеждат на столичния колодрум. Финалната четворка този път е в състав - "Червено знаме", ЦДНА, "Строител" и "Ударник" ("Славия"). За втори път титлата става притежание на "Ударник" след победи над "Червено знаме" с 3:1, ЦДНА с 4:2 и "Строител" с 10:5. От този период е и най-резултатният мач игран у нас - "Ударник" срещу "Динамо" - 42:0. В края на същата година става факт поредното безумие. В спортното дружество "Ударник" решават, че хокеят на лед няма да бъде развиван и хокейният клуб е ...закрит (?!), въпреки шампионските титли на отбора в две поредни години! През 1955 г. шампион е "Торпедо" (днешен "Локомотив"), а по-нататък се налага хегемонията на "Червено знаме" - неизменен шампион на страната за периода 1956 - 1961 г. Изключението е през 1957 г., когато не е проведен републикански шампионат.

През 1960 г. е изграден стадион "Дружба" (днешен "Юнак"), който е първият зимен стадион с изкуствен лед (на игрището "Юнак" /построено 1923 г./ от 1931 до 1943 г. също е имало ледена пързалка и са провеждани състезания по фигурно пързаляне). Преди това е имало и ледена пързалка в Габрово (1922 г. в парка на Иван Хаджиберов), а първата изкуственa леденa пързалкa, наричана "Катока" е построена ок. 1925 г. в Русе на т.нар. "Жабешко блато" до Градския стадион. На 25 юли 1960 г. Българската федерация по хокей на лед е приета за член на Международната федерация по хокей на лед (IIHF). На 25 декември същата година българският национален отбор играе и първия си мач след Втората световна война, но губим от Унгария с 1:7.
През 1963 г. националите ни участват за първи път на световно първенство - в група "С" (в Стокхолм, Швеция). Регистрирани са следните резултати: с Холандия - 3:3, Белгия - 7:3, Дания - 4:5, Австрия - 2:3 и Унгария - 3:8. В крайното класиране на тази група "С" завършваме на четвърто място.

През 1963 г. "Червено знаме" се влива в ЦСКА и в следващите години до 1967 включително, първенецът се казва ЦСКА "Червено знаме". През 1968 г. се извършват нови преобразувания в спортните клубове и ЦСКА "Червено знаме" се трансформира в ЦСКА "Септемврийско знаме" (след обединение със "Септември"). Под това име хокейният отбор на "червеното" дружество става шампион за 1969 г.

Два извънстолични клуба печелят титлата в края на 60-те години. През 1968 година шампион на България става "Металург" (Перник), а през 1970 - "Кракра" (Перник). От този период е и първият "внос" на чужди хокеисти в наши отбори - трима чехи играят с екипа на "Академик" и двама руснаци - в "Металург". Едва след две десетилетия отново чужденци се появяват в българското първенство - през сезона 1989-1990 г. четирима руснаци подсилват "Левски-Спартак", а трима идват в "Славия" .

През 1967 г. националният ни отбор за втори път участва на световно първенство - отново в група "С". Надпреварата се провежда във Виена (Австрия) и българите се представят отлично - победи над Холандия (10:3) и Франция (3:2), загуби от Дания (2:4) и Япония (2:8), а в крайното класиране нашите са трети.

В началото на 70-те години започва изграждането на още две ледени площадки с изкуствен лед в София - стадионите "Червено знаме" (на 4-ти км) и "Славия". И двата са завършени приблизително по едно и също време - през 1974 г. По същото време е пусната в експлоатация и открита пързалка в Стара Загора. В следващите години са изградени пързалки в Русе и Елин Пелин. През 1979 г. и Перник се сдобива със свой зимен стадион.

През 1975 г. София за първи път е домакин на световно първенство за мъже! Нашите приемат отборите от група "С". България се класира на второ място и добива право на участие в група "В" на следващата година. От това време е и абсолютният рекорд по зрителска посещаемост на хокейна среща у нас. Около 8000 души наблюдават мача с Норвегия (2:2) на ст. "Славия" (тогава пързалката на "белите" е открита и разполага само с покрив над леденото поле).

1976 г. е историческа за българския хокей - националите играят за първи и единствен път на Олимпиада (в Инсбрук, Австрия). Регистрирани са 6 загуби от 6 мача срещу: Чехословакия (1:14), Австрия (2:6), Швейцария (3:8), Югославия (5:8), Румъния (4-9), Япония (5:7). Шампион става СССР, а втори Чехословакия. Същата година първа хокейна титла в историята си взима столичният "Левски" (тогава клубът носи името "Левски-Спартак"). Следва серия от няколко шампионски титли за "левскарите" - 1978-1982 г. (през 1977 г. шампион на България не е излъчен).

През 80-те години на миналия век шампионатите у нас са оспорвани, а три отбора са с изравнени възможности - ЦСКА, "Левски-Спартак" и "Славия". През 1983 г. е построен Зимният дворец на спорта в Студентски град в столицата.

"Червените" печелят първото място през 1983 и 1984 г., а през 1985 г. на сцената отново изгрява и "Славия", взимайки драматично първо място след пауза от 31 години! Епичен е сблъсъкът с "Левски-Спартак" на финала в Зимния дворец пред препълнени трибуни, когато "белите" печелят с 6:5 (6:1, 0:2, 0:2) срещу "сините" и грабват златните медали. В този мач вратар на отбора е Георги Миланов. През същата година Българска федерация по кънки и хокей на лед се преименува на Българска федерация по хокей на лед, защото е създадена федерацията по кънки. През 1986 г. ЦСКА отново е шампион и едва ли някой тогава е предполагал, че тази титла ще бъде последна (засега) в историята на армейците!

След 1987 г. за период от 20 години първото място у нас е било притежание само на два отбора - "Славия" и "Левски". "Синьо-бялата" хегемония бе разчупена едва през 2006 г., когато хокеен клуб "Академик" триумфира с титлата.

В началото на 90-те години хокеят на лед се намира в подем и в старата българска столица - Велико Търново. Апогеят е достигнат през 1994 г., когато изграденият в града зимен стадион става арена на финалите на републиканското първенство за юноши до 14 г. Местният тим по хокей на лед "Етро-92" става шампион, надигравайки столичните "Славия" и "Левски". Домакините изиграват и две контроли с връстниците си от "Цървена звезда" като записват загуба (3:4) и победа (4:3).

През 1995 г. София за втори път е домакин на световно първенство за мъже - отново в група "С". Участват 9 отбора, които са разделени в три групи по три тима. Нашите са в група с Китай и Казахстан. България губи от Китай с 2:4 и от Казахстан с 1:8. Двете загуби изпращат националите ни да играят за оставане в групата заедно с Югославия и Словения. Регистрирани са нови две загуби - 0:6 от югославския отбор и разгромно 1:14 срещу словенците. Пораженията означават само едно - българският отбор изпада в група "D". В следващите три години - 1996, 1997 и 1998 г. националите ни играят в тази група. Едва при участието си през 1998 г. в ЮАР те печелят първото място и се връщат отново в група "С".

От 2006 до 2008 г. бяха построени ледени пързалки в София ("Айс Парк Нескафе 3 в 1" пред входа на зала 6 на НДК, с площ 600 кв.м., "Лууп Ринг" на езeрото "Ариана", с площ 1600 кв.м., а край нея има магазини за играчки и храна, тя е най-голямата пързалка на Балканите и "М-Тел Ринг" първоначално до Народния театър "Иван Вазов", а след това до бившия мавзолей, с площ 600 кв.м.), 2 в Пловдив (на площад "Централен" пред Военния клуб, с площ 400 кв.м. и между 3-а и 7-а палата на панаирния комплекс, с площ 600 кв.м.), 3 във Варна (в спортно-развлекателния комплекс в кв. "Младост", с площ около 800 кв.м., "Avangard Ice" в "Мол Варна", с площ 600 кв.м. и в Морската градина, на езерото в Детския кът с площ 600 кв.м.), 2 в Перник (на площада в центъра, с площ 600 кв.м. и на паркинга зад Минната дирекция, с площ 600 кв.м.), Хасково (ледена пързалка "Спартак", с площ 600 кв.м.), 2 в Банско (старата с площ 400 кв.м. и новата в близост до началната станция на кабинковия лифт, над хотел "Стражите", с площ от 1200 кв.м. - 30х40 и места за зрители), 2 във Велико Търново (на игрище “Юнак” в старото военно училище, с площ 600 кв.м. и на паркинга на стадион "Ивайло", с площ 480 кв.м.), Плевен (на площад "Възраждане", с площ 400 кв.м.), Бургас (зад паметника Альоша на площад "Тройката", с площ 600 кв.м.), 2 в Русе (в центъра - пред новопостроената сграда до хотел "Дунав" и "Ларгото", с площ 300 кв.м. и в "Мол Русе", с площ 400 кв.м.), ледена пързалка в Самоков (в северната част на градския площад, с площ 600 кв.м.), в Боровец преди 2 години също имаше ледена пързалка с площ 400 кв.м., ледена пързалка на плажа в Приморско (с площ 400 кв.м.), ледена пързалка в Силистра (зад сградата на общината, с площ 300 кв.м.), ледена пързалка в Пазарджик (на площад "Константин Величков", с площ 525 кв.м.), ледена пързалка в Кюстендил (на площад "Велбъжд", с площ 700 кв.м.), закрита ледена пързалка "Слънчев лед" в курорта "Албена" (с площ 300 кв.м.). През тази година се очаква да бъде построен леден стадион във Варна, закрита пързалка в Пловдив, ледена пързалка в Шумен, леден стадион във Велико Търново и да се дострои ледената пързалка във Враца. Въпрос на време, желание и финансови средства е в тези градове да се сформират хокейни отбори. В Бургас вече се работи по въпроса.

Източник: www.kunki.org