Български хокей на лед

Сезонът на зимните спортове у нас почти приключи. За съжаление и тази година хокеят не успя да претърпи развитие и разочарованието на феновете беше осезаемо. Въпреки това обаче за една малка група от тийнейджъри годината беше неповторима. Ако трябва да бъдем по-конкретни - група от тийнейджърки. Макар и далеч от масов спорт, в България хокеят намери своите смели последователки, които не само че хванаха стиковете без страх и застанаха срещу родните юношески отбори, но и се изправиха лице в лице с други европейски жени, тренирали много по-усърдно години наред.
20-те момичета от отбор „Славия" - жени залюбват този нестандартен спорт години преди да започнат да практикуват. Всяка от тях се е запалила първо по карането на кънки на свободните пързалки, а след това е била неразделна част от публиката по хокейните мачове у нас. Капитанът на отбора Тина Лисичкова споделя „Съвсем случайно с приятелки минавахме покрай „Славия" и се сетих, че там има свободна пързалка по това време. Качих се за първи път на кънки и не исках да слизам повече от тях". За вратарката на отбора Катрин Станкова събитията не са били точно случайност „Години наред гледах кънките на баща ми, докато най-накрая не се събрахме една група приятели да отидем да видим какво е това да караш зимни кънки". По това време обаче и дума не е можело да става за женски хокей у нас. Любовта на повечето момичета към спорта се заражда около свободната пързалка, където е най-лесното място за правене на приятели. Там всеки ще те поздрави, всеки ще ти подаде ръка. „Нещата се случват съвсем спонтанно и абсолютно неусетно - казват любители на зимния спорт - на пързалката можеш да се запознаеш с всеки, наслаждавайки се на тоталната липса на разногласия, защото всички са там заради забавлението."
Начало на идеята за женски хокей по ирония на съдбата създават мъжете. Със сформирането на аматьорските отбори „Торпедо" и „Динамо" в Тина се заражда истинската любов към този спорт. „Стана ми много интересно и започнах да посещавам тренировките им. Не пропусках нито тренировка, нито мач, докато един ден не реших и аз да се пробвам.". Бъдещата капитанка на женския отбор получава съгласието на Мартин Миланов да тренира редом до мъжете на аматьорските отбори и й пуска мухата за събиране на момичета за редовен отбор. „Аз наистина се въодушевих да набирам момичета. Първото момиче, което срещнах, беше Спаска Ковачева. Дълго време тренирахме само двете с нея, докато не започнаха да се записват и други момичета и колелото се завъртя."
Не за всички обаче стартът на това необичайно занимание е бил толкова лесен. „Гледах мач на „Динамо" и „Торпедо", когато робата се беше разместила и отидохме да я оправим, като погледнах леда, се влюбих в него и реших най-накрая да приема предложението на Тина да се запиша в отбора." - припомня си Катрин, която е на отговорния пост вратар „Баща ми обаче беше много против това." Затова Катката, както й викат в отбора, започва да посещава тренировките тайно. „Е, баща ми разбра, явно ме е видял как мъкна стикове насам-натам и една вечер вече беше неизбежно да говорим за това". Тя е само на 15 години, но има много силен бунтарски дух и желание за силни усещания. Нейната друга любов са високите скорости и моторите „Баща ми ми постави ултиматум - или да се возим с мотора, или да тренирам хокей и аз избрах тренировките".
Катрин е станала вратар съвсем случайно. В началото е играла дясно крило нападател, но през лятото, когато са играли на ин-лайн игрище, облякла вратарски екип и установила, че това много повече й харесва и видимо й се удава. Затова започнали да я тренират да пази вратата. За силните удари, които й се налага да понася, тя казва „Доста голяма част от тях въобще не се усещат, екипировката е много стабилна, а с останалото се свиква. Желанието може да бъде по-силно от болката."
Околните вече са свикнали с необичайното занимание на момичетата „В началото на всички им беше много странно - казва Катрин, - после свикнаха, но понякога ми се сърдят, че от тренировки не ми остава време да се видя с тях" За приятелите на Весела Кръстева пък новото й хоби не се струва чак толкова странно „Просто обожавам този спорт. Брат ми също се занимава с хокей. Гледах мачовете редовно и най-накрая се включих в отбора. За никого не беше изненада."
Най-голямото постижение за момичетата е, че са превъзмогнали различията си и вече са усъвършенствали играта в екип. „В началото беше много трудно, всяка искаше да се изтъкне - припомня си треньорът на девойките Роман Моргунов, сега обаче вече всичко е наред". Всички момичета в отбора хранят най-топли чувства една към друга „Случвало се е да се караме само след мач, когато някой е направил някакъв пропуск - казва Катрин. „Колкото и банално да звучи - ние наистина сме като едно семейство."
За треньора Роман Моргунов да тренира момичета е едно истинско предизвикателство. „Да тренираш жени за хокей е по-трудно, трябва да им се обяснява повече, да ги мотивираш". Началото на тренировките било доста мудно, тъй като момичетата не са били свикнали на толкова голямо натоварване. "С времето обаче влязоха в релси, тренират редовно и сега са много напред с материала".
За съжаление през октомври "Славия" - жени не бяха толкова добре подготвени, а за това, което ги чакаше, нямаше кой да ги предупреди. Отборът взе участие в Европейската шампионска купа за жени, попадайки в една група с хокеистките от Казахстан, Дания и Австрия. Трениращият ни от едва половин сезон отбор се срещна с професионални хокеистки и головата разлика беше потресаваща. Първият мач с "Херлев Хорнетс" (Дания) завърши с драматичния резултат от 55:0 за гостите в софийския зимен стадион "Славия". "Това беше един от най-трудните моменти за мен като вратар, защото те просто не спряха да стрелят в мен - казва Катката. "После обаче останалите съотборнички ми помогнаха, като ми казаха, че ако не съм била аз, сме щели да паднем със 150." Освен разочарование обаче Европейската шампионска купа дава на момичетата нови приятелства и знания. "На втория мач от шампионата - припомня си вратарката - "Айсулу Алмати" (Казахстан) не играха за победа, а играха, за да ни помогнат. На самото поле те ни учеха как да взимаме шайбата по-добре, да подаваме и много ни помогнаха с техниката".
На Катрин се пада най-тежката задача в един отбор. Да пази вратата е огромна отговорност, която не всеки би се наел да поеме. За нейна радост обаче по време на октомврийския шампионат отборът на "Сабрес Виена" (Австрия) я кани да тренира с техния отбор, където смелата ни хокеистка завързва ново приятелство и дори очаква през лятото гости от Австрия. "Те бяха много мили. Поддържаме си връзка и се надявам и занапред да е така."
В крайна сметка нашите момичета остават последни в класирането, но разгромът не сломява духа им, а дори напротив - мотивира ги. "Видях какво представлява истинският хокей, усетих тръпката въпреки загубите - казва капитанът на отбора Тина. "Ще е добре да усетим някой ден и тръпката от победата, но самото участие в този турнир ни даде много". В последствие за наша радост бяха присъдени 3 служебни загуби на "Херлев Хорнетс", заради по-малкия брой състезателки, с които този отбор е участвал в състезанието (при изискуем минимум от 15 плюс две състезателки датският отбор е бил в София с 13 плюс две) и ХК "София" завърши на трето място в групата.

Не след дълго ентусиазираните хокеистки наистина вкусват и победа. Те започват да тренират все по-усилено, дават всичко от себе си и завършват на трето място в първенството за родените 1994-1995 година. Те играят срещу юношеските отбори на "Славия", "Червена звезда" "Левски" и ЦСКА. Изправят се срещу здрави момчета, които тренират от малки, но въпреки това повеждат в резултата и продължават смело напред.
В бъдеще време повечето от тях искат да продължат да се занимават със спорт. Катрин иска да учи в НСА, въпреки че в момента е ученичка по приложни изкуства в софийска гимназия. "Спортът определено е на първо място за мен. Хареса ми това, че от Австрия имаха интерес към мен.
Кой знае, един ден може да се реализирам като хокеист". Желанието българският хокей да се развие не е само нейно. Весела казва: "Иска ми се един ден да мачкаме всички наред", докато Тина споделя радостта си "Напоследък в отбора идват много момичета на възраст от 10 до 13 години, което е много хубаво, защото са мънички и имат много време пред себе си за тренировки и усъвършенстване". Това значи, че "белите" скоро ще имат не един, а цели два женски отбора - "Славия" - жени и "Славия" - девойки. Освен това в България от тази година има женски отбор на "Зимния" - "Ледени ангели", а от миналата и девически отбор "Ледени искри". "Кой каза, че хокеят е мъжка игра?" смее се Катрин "Може да е груб мъжки спорт, но има силни мъжки момичета, които да се занимават с него. - добавя Тина. Пречката за развиването на момичетата в момента е предимно финансова. Макар и упорито, търсенето на спонсори е безрезултатно и те са принудени сами да плащат екипировката си. Цените на хокейните съоръжения у нас в най-евтиния им вариант са около 1600 лева, а по-качествените могат да се получат в пъти повече. Въпреки това момичетата съумяват да се справят и с този проблем, защото ентусиазмът и желанието им са по-силни от всичко.

История
Жени играят от 1890 година
Лейди Изабел Стенли е пионер в женската игра на хокей. Тя е първата дама, фотографирана със стик и шайба на ледената пързалка в Отава около 1890 година. В началото на двадесети век женски отбори са се появили предимно в Канадските провинции, като дългите поли са били задължителна част от облеклото дори и в спорта. Първият официален мач между жени е бил изигран на 8 март 1899 година. Женският отбор по хокей на МакДжилския университет дебютира през 1894 година.

И до днес
В наши дни хокеят е един от най-бързоразвиващите се спортове в света. Той бележи невероятния напредък от 400% за последните 10 години. Въпреки че за жените, практикуващи този спорт, няма толкова много организирани лиги, колкото за мъжете, все пак има шампионати за всички нива и възрасти. Това включва Национална женска хокейна лига, Западна женска хокейна лига, различни европейски шампионати, университетски отбори, а също и национални, и олимпийски отбори. Досега е имало девет световни шампионата по хокей на лед за жени.
На Зимните олимпийски игри в Нагано, Япония, през 1998 година беше добавен медал за женски хокей. Тогава САЩ взе златото, сребърния медал пробраха в Канада, а бронзовият отиде във Финландия.
Основните разлики в този зимен спорт при мъжете и жените е, че така нареченият "Бодичек"(изблъскване на играч в мантинелата) за нежните половинки е забранен. След шампионата през1990 бодичекът е елиминиран, защото женските играчи в много страни нямат размерите и масата като тези в Северна Америка, където жените са видимо по-едри. В настоящия правилник за женския хокей бодичекът се приема за минимални или значителни нарушения в зависимост от решението на рефера.
В добавка към това играчите в женски отбори трябва да имат пълни протектори на лицето.

Българската следа, доколкото я има
Състоянието на българския хокей е критично. Реално него почти го няма, но през последните години се усети леко раздвижване с появата на аматьорски отбори. „Торпедо" и „Динамо", трениращи на зимен стадион „Славия", и „Ледените дяволи", "Червена звезда" и „Спартак", които тренират в Зимния дворец на спорта.
Новосформираните аматьорски отбори се оказаха много по-организирани и ентусиазирани от редовните отбори и съумяха да подготвят всичките си документи навреме за тазгодишното първенство. Благодарение на техните усилия се създаде изцяло нова Б група, за чиято купа последният мач се играе в неделя. Фаворит за челното място са „Ледените дяволи".
Освен аматьори все повече деца и юноши се запалват по хокея и дават една добра перспектива за развиването му у нас.
Старата школа на „Славия" обаче остава с безупречната си слава, печелена години наред. „Белите" имат отбори във всяка възрастова група и тази година спечелиха повечето от тях, като в някои дори без да имат загубен мач.
В най-малката възраст, деца, родени през 1998-2000 година, за тазгодишната купа се съревноваваха 5 отбора - „Славия", „Левски", „Динамо", „Торпедо" и „София скейтинг клуб", където младите „бели" таланти са триумфирали над останалите отбори и категорично са станали шампиони, без да имат нито една загуба.
В групата на родените 1996-1997 за купата са се борили само три отбора - „Славия", ЦСКА и „Ледени искри", като отново децата от „Славия" заслужено са получили приза след усърдни тренировки.
При децата до 10 г. (родени 1997-98 г.) участваха общо 7 отбора - „Славия", „Левски", „Динамо", „Торпедо", „София скейтинг клуб", ЦСКА и „Ледени искри". След оспорвана борба между „Славия" и „Левски" отново „белите" триумфираха на първото място.
Най-голямото разочарование за феновете на хокея е, че тази година мъжко първенство няма да има. Причините за това са, че в началото на сезона управителният съвет на Българската федерация по хокей беше сменен и до днес той все още е нелегитимен и няма право да взима решения.
Надеждата остава за шампионат през септември, защото тази година сезонът приключва по рано. Това се дължи на световното първенство по хокей за мъже 2-ра дивизия, където попада и българският отбор, което ще се проведе от 5 до 12 април в Румъния. Според Мартин Миланов, председател на Балканската хокейна лига, до шампионат за мъже у нас няма да се стигне тази година, защото организацията и легитимността ще останат проблем без решение.

Източник: www.monitor.bg