Княз Александър Батенберг открил първата пързалка в София през 1885 г.

Кални улици и мръсотия посрещнали първите чужденци, които пристигнали в София след Освобождението. Те били ужасени от липсата на удобствата, с които били свикнали да живеят в Европа. Затова дипломатите, останали на работа тук, решили да направят всичко възможно, за да придадат на столицата поне малко модерен вид. Започнали от това, което било най-търсено като забавление в чужбина - зимните пързалки. Преди 120 години това било еквивалент на съвременните светски събирания, където хората обменяли информация и се оглеждали за нови познанства.
Като всяка европейска традиция, и модата на зимните спортове идва със закъснение у нас. Минават години от Освобождението, през които идеята за чудатата атракция узрява в срамежливото и незамърсеното от западното влияние българско съзнание.
Хит сред забавленията на тогавашна Европа са зимните пързалки. Княз Александър Батенберг бил първият, който се престрашил да открие пързалката в София. Тя, разбира се, нямала нищо общо с познатите днес места за забавления. Представлявала замръзнало блато на "Цариградско шосе", близо до разклона за Горубляне. През лятото там се спотаявали множество жаби, а през зимата студът потискал зловонния мирис. Пързалянето било рисковано, защото на по-тънките места ледът се пропуквал и кънкьорите пропадали в застоялите води. Въпреки това мястото било много актуално сред столичани. Смятало се за престижно да се ходи там, дори при липсата на подходящи обувки. Мястото привличало младите, но разстоянието от центъра е твърде голямо за разходка пеша. Години по-късно по-подходяща за флиртове е новосъздадената от княз Фердинанд Пипиниера в Борисовата градина. Всъщност върху най-прекрасния столичен парк работят чуждестранни специалисти около 30 години - от 1886 до 1916 г. През това време в него са засадени 2710 дка гори. Швейцарски експерти по озеленяване работят по разполагане на растителните видове, оформят алеите и цветните лехи.
Активист в създаването на Борисовата градина е софийският горски инспектор Петър Беров. Той решава да разшири периметъра на залесените площи, за да има повече "въздух" около езерото, наречено по-късно "Ариана". Новаторските му европейски идеи обаче са посрещнати на нож от столичани, които ги отхвърлят като "префърцунени измишльотини", а Беров е заплашван с убийство.
Шопските изцепки не спират размаха на инспектора и така Борисовата градина постепенно добива популярност, а с нея - и езерото "Ариана". През студените зимни дни стотици хора се събирали всяка вечер, привлечени от новото спортно забавление. То завладяло и много посетители на столицата.

Езерото "Ариана" през 30-те години на миналия век

Първите, които решили да направят пързалки извън София, били русенци. Те били облагодетелствани от стръмните улици, които се спускали към Дунава и били идеални за пързаляне с шейна или кънки. Опасност представлявали единствено разсеяните пешеходци, които късно виждали устремените към тях "спортисти".
Затова гледката на вкопчени един в друг хора, които се търкаляли по улиците, съвсем не била изненадваща. За по-голяма безопасност било решено т.нар. "Жабешко блато", намиращо се до Градския стадион, да бъде превърнато в пързалка, наречена по-късно "Катока" (на руски "каток" е пързалка). Малко по-рано през 1922 г. в Габрово в парка на Иван Хаджиберов също била построена ледена пързалка.
Постепенно пързалянето с кънки станало популярно в цялата страна. Но това било едно от малкото зимни забавления, които се радвали на единодушно одобрение. За разлика от непрофесионалните пързаляния с кънки спускането със ски дълго време изглеждало екзотична приумица. Приспособления за тях трудно се намирали, а когато били внасяни от Германия, цената им била непосилно висока за повечето хора. Освен това пистите не били досатъчно добри и планинските пътеки, по които се упражнявали първите любители-скиори, били всичко друго, но не и удобни.
Този зимен спорт станал популярен едва през 30-те и 40-те години, когато нашумели филмите с участието на норвежката Соня Хени. Тя била олимпийска шампионка по фигурно пързаляне и нейните изявления, че ските са любимото й хоби, допринесли за популяризирането им в България.
Един от малцината, който успял да натрупа цяло състояние от пързалките, бил столичният бохем д-р Диодоно. Той бил сред хората, за чийто произход и начин на препитание никой нищо не знаел. В мемоарите на Георги Каназирски-Верин е описан като мършава и нервна личност.

Д-р Диодоно

Истинското му име било Милослав Богданов но той го намирал за прекалено обикновено и затова го сменил с псевдоним по френски маниер. Опитвал се да работи като юрист и репортер, но не успял нито в адвокатурата, нито в журналистиката. Затова решил да превърне хобито си в професия.
Д-р Диодоно бил първият, който показвал забележително майсторство върху леда. Бил колоритна личност и бързо станал един от любимците на столицата. Неговите осморки и пируети събирали все повече хора и затова Диодоно се изхитрил да събира пари от всички любопитни зрители. Така успял да стане сравнително заможен, но непрекъснатите гуляи, на които събирал всичките си познати, стопили спестяванията му. По-нататъшната му съдба е неизвестна, но в спомените на софиянци от началото на миналия век той бил една от най-забележителните личности.

                                                                 Източници: www.novinar.net, paper.standartnews.com